Скептиците ще кажат: „Намерили интелектуално забавление! Глупакът си е глупак, дори и в Африка!“ Всъщност те грешат. Например, бившият световен шампион по шахмат Анатолий Карпов смята, че подхвърлящият Глупак с двама участници по нищо не отстъпва по привлекателност на шахмата. В игра един на един доброто раздаване на карти е нищо в сравнение с точния математически разчет.
А колко приятно е да осъзнаеш, че тази игра има руски корени! Това забавление е можело да се появи само в Русия. Първата обида, която децата научават, е „глупак“. Главният герой на руските народни приказки е Иван-глупак (Иванушка-глупчо). Колко пословици и поговорки има с тази дума на руски: „Всички глупаци на света не можеш да превъзпиташ“, „Да учиш глупак е като да лекуваш мъртвец“, „Глупавата глава не дава покой на краката“ и други. Най-широко разпространение в страната играта получава през XIX век. Днес разновидностите ѝ не са по-малко от тези на преферанса.
Разбира се, няма Асоциация на играчите на Глупак в Русия, а още по-малко международна организация. Въпреки това многобройни почитатели на играта се събират от време на време на турнири, посветени на нея. Най-известният турнир се провежда всяка година на 31 март, в навечерието на Деня на смеха.
Може ли с помощта на теорията на вероятностите да се определи шансът за победа?
Късметът, разбира се, е хубаво нещо, но резултатът от всяка картаджийска партия зависи основно от опита и уменията на участника, а не от случайността.
Още през XVIII век във Франция математиците започват да използват израза „теория на вероятностите в игрите“. Негов автор е известният Блез Паскал, който се запитал: „Може ли човек да спечели, например, партия на зарове, използвайки математически знания?“
Ако разгледаме теорията на вероятностите в лотария с 49 топки, където трябва да се познаят 6, шансът за успех е 1 към 14 000 000 — почти невъзможно. Играчът има повече шансове да спечели в зарове (около 16% от всички игри). При рулетката пък късметът се усмихва веднъж на 38 опита.
След внимателен анализ на картовите игри, математиците стигат до извода, че да спечелиш случайно — разчитайки само на добро раздаване — е почти невъзможно. В Глупака например още в началото на партията е невъзможно с математически методи да се предвиди победителят. В края на играта ситуацията почти не се променя: човек с добра памет, няколко коза и малко майсторство може лесно да победи по-„късметлия“ съперник.
Използване на теорията на вероятностите срещу противника в играта Глупак
За професионалните играчи отдавна не е тайна, че познаването на основите на теорията на вероятностите — науката за случайните величини и събития — значително повишава шансовете за успех.
Нека разгледаме темата математически: в тесте от 36 карти има 9 коза. При игра с двама участници след раздаването се използва 1/3 от тестето (12 карти). Следователно всеки има средно по 3 коза, а една е открита на масата. Остават 5 коза в тестето. Играчът, държащ 1–2 от тях, вече знае за 2–3. С тези знания още в началото може да се изгради стратегия и да се коригира по време на играта.
Важно е да се отбележи, че всяка карта, която играчът вземе без бой, намалява шанса му да получи коз с 43,5%. Просто е: след раздаването в тестето остават 23 карти, от които 5 са коза. Това означава, че на един коз се падат около 4–5 обикновени карти (23/5=4,6). Така всяка съвместна взятка увеличава шанса за вземане на коз с 21,74%. Ако обаче откажете да биете, намалявате този шанс, а противникът ви тегли нова карта. И докато вие се освобождавате от ненужна карта, той вече е взел още една. Затова цената на пасивността ви е 21,74×2=43,5%.
Предлагаме ви да играете Глупак онлайн безплатно на нашия специализиран сайт.